Било време за изпити….
PostedБило време за изпити и из целия университет бродели студенти с измъчени и сериозни изражения сякаш искали да кажат „Hе ме занимавайте с нищо, не ме закачайте, ‘щото едвам съм запомнил материала!”. Тук-таме някой се провиквал весело „Тройка, тройка!” но като цяло атмосферата била доста напрегната.
В тази обстановка в една от тоалетните на Северното крило, тези митични тоалетни изписани отгоре до долу с послания от сорта „…не се надценявай, ела по-близо” и „"Бог е мъртъв!" кзал Ницше, "Нитцше е мъртъв!" казал Бог.”. Та в една от тях, след тежко изпитване, влязъл да се облекчи студентът Иванов. Той влязъл в една от кабинките и започнал да отдава дължимото на дълго потискания зов на природата. Тогава от съседната кабинка се обадил негов колега: „К’во стана, бе Иванов, яви ли се?!”, „Явих се аз, ‘ма що ли се явих?!”. „Що така, бе? Тоя не можа ли да ти напише поне една тройчица, ей така от добро сърце?!” попитал съчуствено колегата. „К’во добро сърце,бе бра’че!” изохкал Иванов „Ти не си ли го виждал тоя дебел тъпанар, тая академична тлъста свиня, не го ли знаеш какъв е изрод, гадината му с тъпа проста, само гледа как да се изгаври с тебе, педала му с педал нещастен, върти суче и накрая така те закопава, егати идиота, гадно копеленце от’сякъде, мамка му и професорска!!! Ама аз на есен ще се явя пак, може пък и да ми пише некоя тройчица!” Тогава от третата кабинка се обадил обиден глас „Да, да ще ти пиша ама друг път!”
В тази обстановка в една от тоалетните на Северното крило, тези митични тоалетни изписани отгоре до долу с послания от сорта „…не се надценявай, ела по-близо” и „"Бог е мъртъв!" кзал Ницше, "Нитцше е мъртъв!" казал Бог.”. Та в една от тях, след тежко изпитване, влязъл да се облекчи студентът Иванов. Той влязъл в една от кабинките и започнал да отдава дължимото на дълго потискания зов на природата. Тогава от съседната кабинка се обадил негов колега: „К’во стана, бе Иванов, яви ли се?!”, „Явих се аз, ‘ма що ли се явих?!”. „Що така, бе? Тоя не можа ли да ти напише поне една тройчица, ей така от добро сърце?!” попитал съчуствено колегата. „К’во добро сърце,бе бра’че!” изохкал Иванов „Ти не си ли го виждал тоя дебел тъпанар, тая академична тлъста свиня, не го ли знаеш какъв е изрод, гадината му с тъпа проста, само гледа как да се изгаври с тебе, педала му с педал нещастен, върти суче и накрая така те закопава, егати идиота, гадно копеленце от’сякъде, мамка му и професорска!!! Ама аз на есен ще се явя пак, може пък и да ми пише некоя тройчица!” Тогава от третата кабинка се обадил обиден глас „Да, да ще ти пиша ама друг път!”
:)))
Студентски дневник:
27.II. - Гладен съм
28.II. - Гладен съм
29.II. - Гладен съм
30.II. - Гладен съм
1.III. - Гладен съм
2.III. - Дадоха стипендията!
3.III. - Не помня
4.III. - Не помня
5.III. - Не помня
6.III. - Гладен съм
7.III. - Гладен съм
....Е браво бе, 30-ти Февруари! :)
28.II. - Гладен съм
29.II. - Гладен съм
30.II. - Гладен съм
1.III. - Гладен съм
2.III. - Дадоха стипендията!
3.III. - Не помня
4.III. - Не помня
5.III. - Не помня
6.III. - Гладен съм
7.III. - Гладен съм
....Е браво бе, 30-ти Февруари! :)
This entry was posted
on 10:36
.
You can leave a response
and follow any responses to this entry through the
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
.
