Не питайте кой ги чете тия указания по разните му там продукти, а по-скоро кой ги пише. Ето и някои от нобеловите лауреати.
 
На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (това ми е единственото останало време да си суша косата)
 
На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупка не е необходима. Повече информация в пакета.” (специална оферта за чораджиите)
 
На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)
 
На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммммммммм, хитро)
 
На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късно…)
 
На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай!)
 
На ютия: “Не гладете дрехите върху тялото” (въпреки че спестява време)
 
На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с тежки машини след използвенeто на лекарството” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)
 
На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (...да, бе да...)
 
На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)
 
На кухненски робот: “Да не се ползва за другата цел” (???)
 
На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (...че какво друго?)
 
На пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)
 
На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите!)
 
На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (...ааа, значи е имало опити...)

Москва, 30-те години.

Сурова руска действителност. В тясно дворче банда дечурлигa ритат футбол. Прас! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище: дочените му панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват мръсния потник, кръвясалите му очи святкат злобно, а в ръката си размахва отчупен крак от маса. Той хуква след първото, попаднало му на погледа, момче.
Момчето, бледен юноша, с интелигентни, меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”

В това време, в Куба...

В разкошна вила, с изглед към океана, се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”

В това време, в Париж...

В треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната цигара. На коленете му хърка проститутка, грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”

В това време, в Москва...

Набоков се носи по улицата, в дочени панталони и потник на дупки, стиснал отчупен крак от маса и си мисли “Ей, гад мръсна! Само да те пипна, мамицата ш’ти разкатая!”

:)))